ТОЙ И ТЯ

Разказът е печелил Специална награда на Шестия литературен конкурс „Морето!“  през 2021 г.

ТОЙ обичаше морето. Обичаше навремето и алкохола, но го беше спрял. Май обичаше и ТЯ, но тогава още не го знаеше. ТОЙ не умееше да плува. Въпреки че, както казахме, обичаше морето.

ТЯ обичаше морето. Обичаше и алкохола, но се надяваше все някога да го спре. Май обичаше и ТОЙ, но тогава още не го знаеше. ТЯ умееше да плува и то как! Което е напълно в реда на нещата, защото, както казахме, ТЯ обичаше морето.

ТОЙ харесваше онази скалиста част от брега с фара на края. Можеше с часове да съзерцава как вълните с рев се сгромолясват в назъбените камъни, които учудващо приличаха на гигантската опашка на митично чудовище. Падаше си по ръбестите неща в живота, които побеждаваха с много шум и пяна. Това му напомняше за онези мигове, в които той се е провалял, защото е бил повече морска пяна и по-малко твърда скала.

ТЯ предпочиташе тихия залив – далеч от рева на онези скали с фара накрая. Допадаше й монотонното поклащане на лодките и онзи едва доловим жвакащ звук, който те издаваха, когато някоя заблудена вълна ги погалеше. Напомняше й за покоя. Него ТЯ винаги е търсила, бягайки от непосилния сблъсък между зъбати брегове и бурно море.

ТОЙ посещаваше любимите си скали привечер. Пътят му тръгваше от тихия залив долу, в близост до който бе наел квартира. Тези покрай скалите се бяха изчерпали. Късно вечерта се връщаше обратно.

ТЯ съзерцаваше лодките в тихия си залив привечер. Пътят й се спускаше от скалите горе, в близост до които беше наела квартира. Последната до залива била дадена на някакъв бивш алкохолик. Късно вечерта се връщаше обратно.

Първата вечер се разминаха по средата на маршрута си. Беше тъмно. Размениха погледи под една улична лампа. Само за секунда. След време трудно щяха да си спомнят какво точно бяха изпитали тогава. Но не е било нещо особено. Нещо като „хм“, което и ТОЙ и ТЯ са си казали наум.

На втората вечер, по същото време и под същата улична лампа, която този път леко примигвала (може би от общината не били забелязали, че била за смяна), ТОЙ и ТЯ задържали погледите си малко повече. Вероятно са си казали: „Хмммммм“.

На третата вечер, по същото време и под същата улична лампа, която вече доста сериозно примигвала (един човек от общината обаче я бил забелязал и си казал, че ако не утре, то най-късно вдругиден, непременно ще съобщи за проблема) ТОЙ и ТЯ се спрели и се взрели един в друг. Усмихнали се. Две сърдечни клапи изпомпали малко повече кръв от необходимото.

На четвъртата вечер, по същото време и под същата улична лампа, която вече създавала усещането за дискотека (ами онзи човек от общината взел, че се задавил с едно гьозлеме и лампата му излязла от акъла), ТОЙ поздравил ТЯ. Казал й: „Здравей, морска сирено!“. ТЯ му отвърнала: „Здравей, моряко удавнико!“. Засмели се. Какво говоря, бая дълго време са се смели. И много други неща са искали да си кажат, но сърдечните клапи така шумно блъскали, че не чували собствените си думи.

А всъщност шумът не идвал само от сърцата. Точно тази вечер морето било доста бурно. И на петата вечер, предпоследната и за двамата, се излял невиждан порой. Придружен от гръмотевици. Не било за ходене нито на скалите, нито на залива. ТОЙ и ТЯ гледали бурята през прозорците на своите квартири. И двамата били тъжни.

На шестата последна вечер ТОЙ не издържал. Не бил близвал алкохол от почти две години и започнал да се самоубеждава, че трезвеността го правила малодушен. Решил да удари едно преди вечерната си разходка, та езикът му най-после да се развърже, когато срещне ТЯ. Влезнал в първата изпречила му се кръчма. Казвала се, странно защо, „Харманлийска среща“.

На шестата последна вечер и ТЯ не издържала. Решила, че алкохолът й размътва все повече мозъка и моли за пощада. В тази последна вечер тя не посетила любимата си кръчма. Ако го беше направила, може би щяха да се натряскат с ТОЙ. Нейната кръчма, странно защо, се казвала „Харманлийска среща“.

ТОЙ не спрял след първото. Ударил второ и трето, а когато си погледнал часовника, часът на срещата бил отминал.

ТЯ се почувствала зле от липсата на алкохол. Не очаквала, че трезвеността се постига толкова трудно. Треперела, хапела устни и обикаляла в несвяст улиците на градчето. Молела се краката й да не я отведат сами в „Харманлийска среща“. Когато се опомнила, часът на срещата бил отминал. ТЯ се затичала със сетни сили, но дори и уличната лампа вече не светила (от общината така и не разбрали, че сърцето на клетата лампа се било пръснало от мъка).

ТЯ се разридала.

А ТОЙ озверял. Отишъл на нейния тих залив и без да пророни дума, изскубнал синджира на първата изпречила му се лодка. Качил се в нея, грабнал греблата и се плъзнал в тъмното. Е, в началото малко се въртял в кръг, защото за първи път стискал гребла в ръцете си, но лека-полека му хванал цаката.

ТЯ дълго стояла на скалите и крещяла обиди на морето.

После всичко замряло. ТЯ тръгнала към квартирата си горе на скалите, където да прекара последната си самотна вечер край брега.

ТОЙ, естествено, се изгубил. Неусетно и за самия себе си, заобиколил покрай фара и навлязъл навътре. Виждал светлините на града, но те не приближавали, колкото и да загребвал. Усетил, че може би никога няма да се завърне. Чак тогава се запитал защо се качил в лодката.

Когато силите му свършили, ТОЙ направил последното отчаяно нещо (за което помогнали, разбира се, и трите големи водки). Запял с пълно гърло моряшкия шлагер „За мен ти си морска сирена, морякът удавник съм аз“. Това били единствените думи от песента, които знаел. А че бил потенциален удавник – спор нямало. Нали не можел да плува!?

Тази последна шеста вечер била необичайно тиха. След буря винаги е така.

В един такъв миг на тишина ТЯ чула ТОЙ. Установила също, че ТОЙ пеел доста фалшиво. Независимо от това, никой не бил пял толкова прочувствено този стар моряшки шлагер. Приближила края на скалите и видяла продълговатия силует в тъмната морска шир, от който проблясвали светлинки (за по-голям драматизъм ТОЙ, пеейки, махал включеното фенерче на мобилния си телефон).

ТЯ не мислила повече и скочила във вълните. Казахме, че плувала отлично и още как! Добрала се до лодката и се качила в нея. ТОЙ й дал едното гребло и двамата запели заедно и още по-фалшиво онзи стар морски шлагер. После дълго се смели. Много-много не гледали накъде гребат. За ТОЙ и ТЯ, странно намерили се в морето, брегът вече бил само в една посока.